СловоРул
Морфологический разбор слова «
диизоциана́та
»
диизоциана́та
имя существительное
Произношение
диизоциана́та
Начальная форма
диизоциана́т
Тип
нарицательное
Одушевленность
неодушевлённое
Склонение
2-e склонение
Род
мужской
Число
единственное
Падеж
родительный
Склонение существительного «
диизоциана́та
»
падеж
ед. ч.
мн. ч.
Им.
диизоциана́т
диизоциана́ты
Рд.
диизоциана́та
диизоциана́тов
Дт.
диизоциана́ту
диизоциана́там
Вн.
диизоциана́т
диизоциана́ты
Тв.
диизоциана́том
диизоциана́тами
Пр.
диизоциана́те
диизоциана́тах
Морфемный разбор (по составу) существительного «
диизоциана́та
»
диизоцианат
а
диизоциан
— корень
,
ат
— суффикс
,
а
— окончание
.