СловоРул
Морфологический разбор слова «
диизоциана́ту
»
диизоциана́ту
имя существительное
Произношение
диизоциана́ту
Начальная форма
диизоциана́т
Тип
нарицательное
Одушевленность
неодушевлённое
Склонение
2-e склонение
Род
мужской
Число
единственное
Падеж
дательный
Склонение существительного «
диизоциана́ту
»
падеж
ед. ч.
мн. ч.
Им.
диизоциана́т
диизоциана́ты
Рд.
диизоциана́та
диизоциана́тов
Дт.
диизоциана́ту
диизоциана́там
Вн.
диизоциана́т
диизоциана́ты
Тв.
диизоциана́том
диизоциана́тами
Пр.
диизоциана́те
диизоциана́тах
Морфемный разбор (по составу) существительного «
диизоциана́ту
»
диизоцианат
у
диизоци
— корень
,
ан
— суффикс
,
ат
— суффикс
,
у
— окончание
.