СловоРул
Морфологический разбор слова «
экстраве́рте
»
экстраве́рте
имя существительное
Произношение
экстраве́рте
Начальная форма
экстраве́рт
Тип
нарицательное
Одушевленность
одушевлённое
Склонение
2-e склонение
Род
мужской
Число
единственное
Падеж
предложный
Склонение существительного «
экстраве́рте
»
падеж
ед. ч.
мн. ч.
Им.
экстраве́рт
экстраве́рты
Рд.
экстраве́рта
экстраве́ртов
Дт.
экстраве́рту
экстраве́ртам
Вн.
экстраве́рта
экстраве́ртов
Тв.
экстраве́ртом
экстраве́ртами
Пр.
экстраве́рте
экстраве́ртах
Морфемный разбор (по составу) существительного «
экстраве́рте
»
экстраверт
е
экстра
— приставка
,
верт
— корень
,
е
— окончание
.