| Произношение | чистоплю́ем |
| Начальная форма | чистоплю́й |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | творительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | чистоплю́й | чистоплю́и |
| Рд. | чистоплю́я | чистоплю́ев |
| Дт. | чистоплю́ю | чистоплю́ям |
| Вн. | чистоплю́я | чистоплю́ев |
| Тв. | чистоплю́ем | чистоплю́ями |
| Пр. | чистоплю́е | чистоплю́ях |
чист — корень,
о — соединительная гласная,
плю — корень,
ем — окончание.