| Произношение | туника́ту |
| Начальная форма | туника́та |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 1-e склонение |
| Род | женский |
| Число | единственное |
| Падеж | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | туника́та | туника́ты |
| Рд. | туника́ты | туника́т |
| Дт. | туника́те | туника́там |
| Вн. | туника́ту | туника́т |
| Тв. | туника́тойтуника́тою | туника́тами |
| Пр. | туника́те | туника́тах |
туник — корень,
ат — суффикс,
у — окончание.