| Произношение | стабу́ниваешь |
| Начальная форма | стабу́нивать |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Время | настоящее |
| Лицо | 2-e лицо |
| Число | единственное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | стабу́ниваю | стабу́нивал | |
| жен. р. | стабу́нивала | |||
| Ты | муж. р. | стабу́ниваешь | стабу́нивал | стабу́нивай |
| жен. р. | стабу́нивала | |||
| Он | стабу́нивает | стабу́нивал | ||
| Она | стабу́нивала | |||
| Оно | стабу́нивало | |||
| Мы | стабу́ниваем | стабу́нивали | ||
| Вы | стабу́ниваете | стабу́нивали | стабу́нивайте | |
| Они | стабу́нивают | стабу́нивали | ||
с — приставка,
табун — корень,
ива — суффикс,
ешь — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | стабу́нивать |
| Прич. страд. наст. | стабу́ниваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | стабу́ниваем |
| Прич. действ. прош. | стабу́нивавший |
| Прич. действ. наст. | стабу́нивающий |
| Дееприч. наст. | стабу́нивая |