| Произношение | спра́здновать |
| Начальная форма | спра́здновать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | спра́здную | спра́здновал | |
| жен. р. | спра́здновала | |||
| Ты | муж. р. | спра́зднуешь | спра́здновал | спра́зднуй |
| жен. р. | спра́здновала | |||
| Он | спра́зднует | спра́здновал | ||
| Она | спра́здновала | |||
| Оно | спра́здновало | |||
| Мы | спра́зднуем | спра́здновали | ||
| Вы | спра́зднуете | спра́здновали | спра́зднуйте | |
| Они | спра́зднуют | спра́здновали | ||
спраздн — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | спра́здновать |
| Прич. страд. прош. | спра́зднованный |
| Прич. кр. страд. прош. | спра́зднован |
| Прич. действ. прош. | спра́здновавший |
| Дееприч. прош. | спра́здновавспра́здновавши |