| Произношение | революционизи́ровать |
| Начальная форма | революционизи́ровать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | двувидовой |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
революци — корень,
он — суффикс,
из — суффикс,
ир — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | революционизи́ровать |
| Прич. страд. прош. | революционизи́рованный |
| Прич. кр. страд. прош. | революционизи́рован |
| Прич. страд. наст. | революционизи́руемый |
| Прич. кр. страд. наст. | революционизи́руем |
| Прич. действ. прош. | революционизи́ровавший |
| Прич. действ. наст. | революционизи́рующий |
| Дееприч. прош. | революционизи́ровав |
| Дееприч. наст. | революционизи́руя |