| Произношение | расснасти́т |
| Начальная форма | расснасти́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | будущее |
| Лицо | 3-e лицо |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | расснащу́ | расснасти́л | |
| жен. р. | расснасти́ла | |||
| Ты | муж. р. | расснасти́шь | расснасти́л | расснасти́ |
| жен. р. | расснасти́ла | |||
| Он | расснасти́т | расснасти́л | ||
| Она | расснасти́ла | |||
| Оно | расснасти́ло | |||
| Мы | расснасти́м | расснасти́ли | ||
| Вы | расснасти́те | расснасти́ли | расснасти́те | |
| Они | расснастя́т | расснасти́ли | ||
рас — приставка,
снаст — корень,
ит — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | расснасти́ть |
| Прич. страд. прош. | расснаще́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | расснаще́н |
| Прич. действ. прош. | расснасти́вший |
| Дееприч. прош. | расснастя́расснасти́врасснасти́вши |