| Произношение | разорва́ло |
| Начальная форма | разорва́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | средний |
| Число | единственное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | разорву́ | разорва́л | |
| жен. р. | разорвала́ | |||
| Ты | муж. р. | разорве́шь | разорва́л | разорви́ |
| жен. р. | разорвала́ | |||
| Он | разорве́т | разорва́л | ||
| Она | разорвала́ | |||
| Оно | разорва́ло | |||
| Мы | разорве́м | разорва́ли | ||
| Вы | разорве́те | разорва́ли | разорви́те | |
| Они | разорву́т | разорва́ли | ||
разо — приставка,
рв — корень,
а — суффикс,
л — суффикс,
о — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | разорва́ть |
| Прич. страд. прош. | разо́рванный |
| Прич. кр. страд. прош. | разо́рван |
| Прич. действ. прош. | разорва́вший |
| Дееприч. прош. | разорвя́разорва́вразорва́вши |