| Произношение | разграфи́м |
| Начальная форма | разграфи́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | будущее |
| Лицо | 1-e лицо |
| Число | множественное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | разграфлю́ | разграфи́л | |
| жен. р. | разграфи́ла | |||
| Ты | муж. р. | разграфи́шь | разграфи́л | разграфи́ |
| жен. р. | разграфи́ла | |||
| Он | разграфи́т | разграфи́л | ||
| Она | разграфи́ла | |||
| Оно | разграфи́ло | |||
| Мы | разграфи́м | разграфи́ли | ||
| Вы | разграфи́те | разграфи́ли | разграфи́те | |
| Они | разграфя́т | разграфи́ли | ||
раз — приставка,
граф — корень,
им — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | разграфи́ть |
| Прич. страд. прош. | разграфле́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | разграфле́н |
| Прич. действ. прош. | разграфи́вший |
| Дееприч. прош. | разграфя́разграфи́вразграфи́вши |