| Произношение | разгласи́т |
| Начальная форма | разгласи́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | совершенный |
| Время | будущее |
| Лицо | 3-e лицо |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | разглашу́ | разгласи́л | |
| жен. р. | разгласи́ла | |||
| Ты | муж. р. | разгласи́шь | разгласи́л | разгласи́ |
| жен. р. | разгласи́ла | |||
| Он | разгласи́т | разгласи́л | ||
| Она | разгласи́ла | |||
| Оно | разгласи́ло | |||
| Мы | разгласи́м | разгласи́ли | ||
| Вы | разгласи́те | разгласи́ли | разгласи́те | |
| Они | разглася́т | разгласи́ли | ||
раз — приставка,
глас — корень,
ит — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | разгласи́ть |
| Прич. страд. прош. | разглаше́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | разглаше́н |
| Прич. действ. прош. | разгласи́вший |
| Дееприч. прош. | разглася́разгласи́вразгласи́вши |