| Произношение | разбури́ли |
| Начальная форма | разбури́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Число | множественное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | разбурю́ | разбури́л | |
| жен. р. | разбури́ла | |||
| Ты | муж. р. | разбури́шь | разбури́л | разбури́ |
| жен. р. | разбури́ла | |||
| Он | разбури́т | разбури́л | ||
| Она | разбури́ла | |||
| Оно | разбури́ло | |||
| Мы | разбури́м | разбури́ли | ||
| Вы | разбури́те | разбури́ли | разбури́те | |
| Они | разбуря́т | разбури́ли | ||
раз — приставка,
бур — корень,
и — суффикс,
л — суффикс,
и — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | разбури́ть |
| Прич. страд. прош. | разбуре́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | разбуре́н |
| Прич. действ. прош. | разбури́вший |
| Дееприч. прош. | разбуря́разбури́вразбури́вши |