| Произношение | прокарта́вило |
| Начальная форма | прокарта́вить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | средний |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | прокарта́влю | прокарта́вил | |
| жен. р. | прокарта́вила | |||
| Ты | муж. р. | прокарта́вишь | прокарта́вил | прокарта́вь |
| жен. р. | прокарта́вила | |||
| Он | прокарта́вит | прокарта́вил | ||
| Она | прокарта́вила | |||
| Оно | прокарта́вило | |||
| Мы | прокарта́вим | прокарта́вили | ||
| Вы | прокарта́вите | прокарта́вили | прокарта́вьте | |
| Они | прокарта́вят | прокарта́вили | ||
про — приставка,
картав — корень,
и — суффикс,
л — суффикс,
о — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | прокарта́вить |
| Прич. действ. прош. | прокарта́вивший |
| Дееприч. прош. | прокарта́вяпрокарта́вивпрокарта́вивши |