| Произношение | принужда́й |
| Начальная форма | принужда́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | повелительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Число | единственное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | принужда́ю | принужда́л | |
| жен. р. | принужда́ла | |||
| Ты | муж. р. | принужда́ешь | принужда́л | принужда́й |
| жен. р. | принужда́ла | |||
| Он | принужда́ет | принужда́л | ||
| Она | принужда́ла | |||
| Оно | принужда́ло | |||
| Мы | принужда́ем | принужда́ли | ||
| Вы | принужда́ете | принужда́ли | принужда́йте | |
| Они | принужда́ют | принужда́ли | ||
при — приставка,
нужд — корень,
а — суффикс,
й — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | принужда́ть |
| Прич. страд. наст. | принужда́емый |
| Прич. кр. страд. наст. | принужда́ем |
| Прич. действ. прош. | принужда́вший |
| Прич. действ. наст. | принужда́ющий |
| Дееприч. наст. | принужда́я |