| Произношение | прекрати́сь |
| Начальная форма | прекрати́ться |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | повелительное |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | возвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | прекращу́сь | прекрати́лся | |
| жен. р. | прекрати́лась | |||
| Ты | муж. р. | прекрати́шься | прекрати́лся | прекрати́сь |
| жен. р. | прекрати́лась | |||
| Он | прекрати́тся | прекрати́лся | ||
| Она | прекрати́лась | |||
| Оно | прекрати́лось | |||
| Мы | прекрати́мся | прекрати́лись | ||
| Вы | прекрати́тесь | прекрати́лись | прекрати́тесь | |
| Они | прекратя́тся | прекрати́лись | ||
прекрат — корень,
и — окончание,
сь — постфикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | прекрати́ться |
| Прич. действ. прош. | прекрати́вшийся |
| Дееприч. прош. | прекратя́сьпрекрати́вшись |