| Произношение | предвозвести́т |
| Начальная форма | предвозвести́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | будущее |
| Лицо | 3-e лицо |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | предвозвещу́ | предвозвести́л | |
| жен. р. | предвозвести́ла | |||
| Ты | муж. р. | предвозвести́шь | предвозвести́л | предвозвести́ |
| жен. р. | предвозвести́ла | |||
| Он | предвозвести́т | предвозвести́л | ||
| Она | предвозвести́ла | |||
| Оно | предвозвести́ло | |||
| Мы | предвозвести́м | предвозвести́ли | ||
| Вы | предвозвести́те | предвозвести́ли | предвозвести́те | |
| Они | предвозвестя́т | предвозвести́ли | ||
пред — приставка,
воз — приставка,
вест — корень,
ит — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | предвозвести́ть |
| Прич. страд. прош. | предвозвеще́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | предвозвеще́н |
| Прич. действ. прош. | предвозвести́вший |
| Дееприч. прош. | предвозвестя́предвозвести́впредвозвести́вши |