| Произношение | прапра́деду |
| Начальная форма | прапра́дед |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | дательный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | прапра́дед | прапра́деды |
| Рд. | прапра́деда | прапра́дедов |
| Дт. | прапра́деду | прапра́дедам |
| Вн. | прапра́деда | прапра́дедов |
| Тв. | прапра́дедом | прапра́дедами |
| Пр. | прапра́деде | прапра́дедах |
пра — приставка,
пра — приставка,
дед — корень,
у — окончание.