| Произношение | попринаряди́ть |
| Начальная форма | попринаряди́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | попринаряжу́ | попринаряди́л | |
| жен. р. | попринаряди́ла | |||
| Ты | муж. р. | попринаря́дишь | попринаряди́л | попринаряди́ |
| жен. р. | попринаряди́ла | |||
| Он | попринаря́дит | попринаряди́л | ||
| Она | попринаряди́ла | |||
| Оно | попринаряди́ло | |||
| Мы | попринаря́дим | попринаряди́ли | ||
| Вы | попринаря́дите | попринаряди́ли | попринаряди́те | |
| Они | попринаря́дят | попринаряди́ли | ||
по — приставка,
при — приставка,
на — приставка,
ряд — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | попринаряди́ть |
| Прич. страд. прош. | попринаря́женный |
| Прич. кр. страд. прош. | попринаря́жен |
| Прич. действ. прош. | попринаряди́вший |
| Дееприч. прош. | попринаряди́впопринаряди́вшипопринарядя́ |