| Произношение | поизуча́ли |
| Начальная форма | поизуча́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Число | множественное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | поизуча́ю | поизуча́л | |
| жен. р. | поизуча́ла | |||
| Ты | муж. р. | поизуча́ешь | поизуча́л | поизуча́й |
| жен. р. | поизуча́ла | |||
| Он | поизуча́ет | поизуча́л | ||
| Она | поизуча́ла | |||
| Оно | поизуча́ло | |||
| Мы | поизуча́ем | поизуча́ли | ||
| Вы | поизуча́ете | поизуча́ли | поизуча́йте | |
| Они | поизуча́ют | поизуча́ли | ||
по — приставка,
из — приставка,
уч — корень,
а — суффикс,
л — суффикс,
и — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | поизуча́ть |
| Прич. страд. прош. | поизу́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | поизу́чен |
| Прич. действ. прош. | поизуча́вший |
| Дееприч. прош. | поизуча́впоизуча́вши |