| Произношение | позака́нчивал |
| Начальная форма | позака́нчивать |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | позака́нчиваю | позака́нчивал | |
| жен. р. | позака́нчивала | |||
| Ты | муж. р. | позака́нчиваешь | позака́нчивал | позака́нчивай |
| жен. р. | позака́нчивала | |||
| Он | позака́нчивает | позака́нчивал | ||
| Она | позака́нчивала | |||
| Оно | позака́нчивало | |||
| Мы | позака́нчиваем | позака́нчивали | ||
| Вы | позака́нчиваете | позака́нчивали | позака́нчивайте | |
| Они | позака́нчивают | позака́нчивали | ||
по — приставка,
за — приставка,
канч — корень,
ива — суффикс,
л — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | позака́нчивать |
| Прич. действ. прош. | позака́нчивавший |
| Дееприч. прош. | позака́нчивавпозака́нчивавши |