| Произношение | официализу́й |
| Начальная форма | официализова́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | повелительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Число | единственное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | официализу́ю | официализова́л | |
| жен. р. | официализова́ла | |||
| Ты | муж. р. | официализу́ешь | официализова́л | официализу́й |
| жен. р. | официализова́ла | |||
| Он | официализу́ет | официализова́л | ||
| Она | официализова́ла | |||
| Оно | официализова́ло | |||
| Мы | официализу́ем | официализова́ли | ||
| Вы | официализу́ете | официализова́ли | официализу́йте | |
| Они | официализу́ют | официализова́ли | ||
официал — корень,
из — суффикс,
у — суффикс,
й — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | официализова́ть |
| Прич. страд. прош. | официализо́ванный |
| Прич. кр. страд. прош. | официализо́ван |
| Прич. действ. прош. | официализова́вший |
| Дееприч. прош. | официализова́вофициализова́вши |