| Произношение | облитерату́рить |
| Начальная форма | облитерату́рить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | облитерату́рю | облитерату́рил | |
| жен. р. | облитерату́рила | |||
| Ты | муж. р. | облитерату́ришь | облитерату́рил | облитерату́рь |
| жен. р. | облитерату́рила | |||
| Он | облитерату́рит | облитерату́рил | ||
| Она | облитерату́рила | |||
| Оно | облитерату́рило | |||
| Мы | облитерату́рим | облитерату́рили | ||
| Вы | облитерату́рите | облитерату́рили | облитерату́рьте | |
| Они | облитерату́рят | облитерату́рили | ||
об — приставка,
литерат — корень,
ур — суффикс,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | облитерату́рить |
| Прич. страд. прош. | облитерату́ренный |
| Прич. кр. страд. прош. | облитерату́рен |
| Прич. действ. прош. | облитерату́ривший |
| Дееприч. прош. | облитерату́ряоблитерату́ривоблитерату́ривши |