| Произношение | нашарлата́нил |
| Начальная форма | нашарлата́нить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | нашарлата́ню | нашарлата́нил | |
| жен. р. | нашарлата́нила | |||
| Ты | муж. р. | нашарлата́нишь | нашарлата́нил | нашарлата́нь |
| жен. р. | нашарлата́нила | |||
| Он | нашарлата́нит | нашарлата́нил | ||
| Она | нашарлата́нила | |||
| Оно | нашарлата́нило | |||
| Мы | нашарлата́ним | нашарлата́нили | ||
| Вы | нашарлата́ните | нашарлата́нили | нашарлата́ньте | |
| Они | нашарлата́нят | нашарлата́нили | ||
на — приставка,
шарлатан — корень,
и — суффикс,
л — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | нашарлата́нить |
| Прич. действ. прош. | нашарлата́нивший |
| Дееприч. прош. | нашарлата́нянашарлата́нивнашарлата́нивши |