| Произношение | напартиза́нь |
| Начальная форма | напартиза́нить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | повелительное |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | напартиза́ню | напартиза́нил | |
| жен. р. | напартиза́нила | |||
| Ты | муж. р. | напартиза́нишь | напартиза́нил | напартиза́нь |
| жен. р. | напартиза́нила | |||
| Он | напартиза́нит | напартиза́нил | ||
| Она | напартиза́нила | |||
| Оно | напартиза́нило | |||
| Мы | напартиза́ним | напартиза́нили | ||
| Вы | напартиза́ните | напартиза́нили | напартиза́ньте | |
| Они | напартиза́нят | напартиза́нили | ||
на — приставка,
партизан — корень,
ь — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | напартиза́нить |
| Прич. действ. прош. | напартиза́нивший |
| Дееприч. прош. | напартиза́нянапартиза́нивнапартиза́нивши |