| Произношение | надда́лбливай |
| Начальная форма | надда́лбливать |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | повелительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Число | единственное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | надда́лбливаю | надда́лбливал | |
| жен. р. | надда́лбливала | |||
| Ты | муж. р. | надда́лбливаешь | надда́лбливал | надда́лбливай |
| жен. р. | надда́лбливала | |||
| Он | надда́лбливает | надда́лбливал | ||
| Она | надда́лбливала | |||
| Оно | надда́лбливало | |||
| Мы | надда́лбливаем | надда́лбливали | ||
| Вы | надда́лбливаете | надда́лбливали | надда́лбливайте | |
| Они | надда́лбливают | надда́лбливали | ||
над — приставка,
далбл — корень,
ива — суффикс,
й — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | надда́лбливать |
| Прич. страд. наст. | надда́лбливаемый |
| Прич. кр. страд. наст. | надда́лбливаем |
| Прич. действ. прош. | надда́лбливавший |
| Прич. действ. наст. | надда́лбливающий |
| Дееприч. наст. | надда́лбливая |