| Произношение | наглазу́рило |
| Начальная форма | наглазу́рить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | средний |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | наглазу́рю | наглазу́рил | |
| жен. р. | наглазу́рила | |||
| Ты | муж. р. | наглазу́ришь | наглазу́рил | наглазу́рь |
| жен. р. | наглазу́рила | |||
| Он | наглазу́рит | наглазу́рил | ||
| Она | наглазу́рила | |||
| Оно | наглазу́рило | |||
| Мы | наглазу́рим | наглазу́рили | ||
| Вы | наглазу́рите | наглазу́рили | наглазу́рьте | |
| Они | наглазу́рят | наглазу́рили | ||
на — приставка,
глазур — корень,
и — суффикс,
л — суффикс,
о — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | наглазу́рить |
| Прич. страд. прош. | наглазу́ренный |
| Прич. кр. страд. прош. | наглазу́рен |
| Прич. действ. прош. | наглазу́ривший |
| Дееприч. прош. | наглазу́рянаглазу́ривнаглазу́ривши |