| Произношение | мусави́ты |
| Начальная форма | мусави́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | мусави́т | мусави́ты |
| Рд. | мусави́та | мусави́тов |
| Дт. | мусави́ту | мусави́там |
| Вн. | мусави́та | мусави́тов |
| Тв. | мусави́том | мусави́тами |
| Пр. | мусави́те | мусави́тах |
мусавит — корень,
ы — окончание.