| Произношение | маркита́нте |
| Начальная форма | маркита́нт |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | предложный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | маркита́нт | маркита́нты |
| Рд. | маркита́нта | маркита́нтов |
| Дт. | маркита́нту | маркита́нтам |
| Вн. | маркита́нта | маркита́нтов |
| Тв. | маркита́нтом | маркита́нтами |
| Пр. | маркита́нте | маркита́нтах |
маркит — корень,
ант — суффикс,
е — окончание.