| Произношение | каллаи́тов |
| Начальная форма | каллаи́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Падеж | родительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | каллаи́т | каллаи́ты |
| Рд. | каллаи́та | каллаи́тов |
| Дт. | каллаи́ту | каллаи́там |
| Вн. | каллаи́т | каллаи́ты |
| Тв. | каллаи́том | каллаи́тами |
| Пр. | каллаи́те | каллаи́тах |
каллаи — корень,
т — суффикс,
ов — окончание.