| Произношение | изреше́чивать |
| Начальная форма | изреше́чивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | изреше́чиваю | изреше́чивал | |
| жен. р. | изреше́чивала | |||
| Ты | муж. р. | изреше́чиваешь | изреше́чивал | изреше́чивай |
| жен. р. | изреше́чивала | |||
| Он | изреше́чивает | изреше́чивал | ||
| Она | изреше́чивала | |||
| Оно | изреше́чивало | |||
| Мы | изреше́чиваем | изреше́чивали | ||
| Вы | изреше́чиваете | изреше́чивали | изреше́чивайте | |
| Они | изреше́чивают | изреше́чивали | ||
из — приставка,
решеч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | изреше́чивать |
| Прич. страд. наст. | изреше́чиваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | изреше́чиваем |
| Прич. действ. прош. | изреше́чивавший |
| Прич. действ. наст. | изреше́чивающий |
| Дееприч. наст. | изреше́чивая |