| Произношение | изоциана́та |
| Начальная форма | изоциана́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | родительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | изоциана́т | изоциана́ты |
| Рд. | изоциана́та | изоциана́тов |
| Дт. | изоциана́ту | изоциана́там |
| Вн. | изоциана́т | изоциана́ты |
| Тв. | изоциана́том | изоциана́тами |
| Пр. | изоциана́те | изоциана́тах |
изоциан — корень,
ат — суффикс,
а — окончание.