| Произношение | издери́ |
| Начальная форма | изодра́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | повелительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Число | единственное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
из — приставка,
дер — корень,
и — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | изодра́ть |
| Прич. страд. прош. | изо́дранный |
| Прич. кр. страд. прош. | изо́дран |
| Прич. действ. прош. | изодра́вший |
| Дееприч. прош. | издеря́изодра́визодра́вши |