| Произношение | изгла́дило |
| Начальная форма | изгла́дить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | средний |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | изгла́жу | изгла́дил | |
| жен. р. | изгла́дила | |||
| Ты | муж. р. | изгла́дишь | изгла́дил | изгла́дь |
| жен. р. | изгла́дила | |||
| Он | изгла́дит | изгла́дил | ||
| Она | изгла́дила | |||
| Оно | изгла́дило | |||
| Мы | изгла́дим | изгла́дили | ||
| Вы | изгла́дите | изгла́дили | изгла́дьте | |
| Они | изгла́дят | изгла́дили | ||
из — приставка,
глад — корень,
и — суффикс,
ло — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | изгла́дить |
| Прич. страд. прош. | изгла́женный |
| Прич. кр. страд. прош. | изгла́жен |
| Прич. действ. прош. | изгла́дивший |
| Дееприч. прош. | изгла́дяизгла́дивизгла́дивши |