| Произношение | зашква́рил |
| Начальная форма | зашква́рить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | зашква́рю | зашква́рил | |
| жен. р. | зашква́рила | |||
| Ты | муж. р. | зашква́ришь | зашква́рил | зашква́рь |
| жен. р. | зашква́рила | |||
| Он | зашква́рит | зашква́рил | ||
| Она | зашква́рила | |||
| Оно | зашква́рило | |||
| Мы | зашква́рим | зашква́рили | ||
| Вы | зашква́рите | зашква́рили | зашква́рьте | |
| Они | зашква́рят | зашква́рили | ||
за — приставка,
шквар — корень,
и — суффикс,
л — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | зашква́рить |
| Прич. страд. прош. | зашква́ренный |
| Прич. кр. страд. прош. | зашква́рен |
| Прич. действ. прош. | зашква́ривший |
| Дееприч. прош. | зашква́ривзашква́рившизашква́ря |