| Произношение | зафрахту́ете |
| Начальная форма | зафрахтова́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | будущее |
| Лицо | 2-e лицо |
| Число | множественное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | зафрахту́ю | зафрахтова́л | |
| жен. р. | зафрахтова́ла | |||
| Ты | муж. р. | зафрахту́ешь | зафрахтова́л | зафрахту́й |
| жен. р. | зафрахтова́ла | |||
| Он | зафрахту́ет | зафрахтова́л | ||
| Она | зафрахтова́ла | |||
| Оно | зафрахтова́ло | |||
| Мы | зафрахту́ем | зафрахтова́ли | ||
| Вы | зафрахту́ете | зафрахтова́ли | зафрахту́йте | |
| Они | зафрахту́ют | зафрахтова́ли | ||
за — приставка,
фрахт — корень,
у — суффикс,
ете — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | зафрахтова́ть |
| Прич. страд. прош. | зафрахто́ванный |
| Прич. кр. страд. прош. | зафрахто́ван |
| Прич. действ. прош. | зафрахтова́вший |
| Дееприч. прош. | зафрахтова́взафрахтова́вши |