| Произношение | зафига́чило |
| Начальная форма | зафига́чить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | средний |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | зафига́чу | зафига́чил | |
| жен. р. | зафига́чила | |||
| Ты | муж. р. | зафига́чишь | зафига́чил | зафига́чь |
| жен. р. | зафига́чила | |||
| Он | зафига́чит | зафига́чил | ||
| Она | зафига́чила | |||
| Оно | зафига́чило | |||
| Мы | зафига́чим | зафига́чили | ||
| Вы | зафига́чите | зафига́чили | зафига́чьте | |
| Они | зафига́чат | зафига́чили | ||
за — приставка,
фигач — корень,
и — суффикс,
л — суффикс,
о — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | зафига́чить |
| Прич. страд. прош. | зафига́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | зафига́чен |
| Прич. действ. прош. | зафига́чивший |
| Дееприч. прош. | зафига́чазафига́чивзафига́чивши |