| Произношение | затаранти́м |
| Начальная форма | затаранти́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | совершенный |
| Время | будущее |
| Лицо | 1-e лицо |
| Число | множественное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | затаранчу́ | затаранти́л | |
| жен. р. | затаранти́ла | |||
| Ты | муж. р. | затаранти́шь | затаранти́л | затаранти́ |
| жен. р. | затаранти́ла | |||
| Он | затаранти́т | затаранти́л | ||
| Она | затаранти́ла | |||
| Оно | затаранти́ло | |||
| Мы | затаранти́м | затаранти́ли | ||
| Вы | затаранти́те | затаранти́ли | затаранти́те | |
| Они | затарантя́т | затаранти́ли | ||
за — приставка,
тарант — корень,
им — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | затаранти́ть |
| Прич. действ. прош. | затаранти́вший |
| Дееприч. прош. | затарантя́затаранти́взатаранти́вши |