| Произношение | затараба́нило |
| Начальная форма | затараба́нить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | средний |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | затараба́ню | затараба́нил | |
| жен. р. | затараба́нила | |||
| Ты | муж. р. | затараба́нишь | затараба́нил | затараба́нь |
| жен. р. | затараба́нила | |||
| Он | затараба́нит | затараба́нил | ||
| Она | затараба́нила | |||
| Оно | затараба́нило | |||
| Мы | затараба́ним | затараба́нили | ||
| Вы | затараба́ните | затараба́нили | затараба́ньте | |
| Они | затараба́нят | затараба́нили | ||
за — приставка,
тарабан — корень,
и — суффикс,
л — суффикс,
о — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | затараба́нить |
| Прич. действ. прош. | затараба́нивший |
| Дееприч. прош. | затараба́нязатараба́нивзатараба́нивши |