| Произношение | затаври́л |
| Начальная форма | затаври́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | затаврю́ | затаври́л | |
| жен. р. | затаври́ла | |||
| Ты | муж. р. | затаври́шь | затаври́л | затаври́ |
| жен. р. | затаври́ла | |||
| Он | затаври́т | затаври́л | ||
| Она | затаври́ла | |||
| Оно | затаври́ло | |||
| Мы | затаври́м | затаври́ли | ||
| Вы | затаври́те | затаври́ли | затаври́те | |
| Они | затавря́т | затаври́ли | ||
за — приставка,
тавр — корень,
и — суффикс,
л — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | затаври́ть |
| Прич. страд. прош. | затавре́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | затавре́н |
| Прич. действ. прош. | затаври́вший |
| Дееприч. прош. | затавря́затаври́взатаври́вши |