| Произношение | затаба́нил |
| Начальная форма | затаба́нить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | затаба́ню | затаба́нил | |
| жен. р. | затаба́нила | |||
| Ты | муж. р. | затаба́нишь | затаба́нил | затаба́нь |
| жен. р. | затаба́нила | |||
| Он | затаба́нит | затаба́нил | ||
| Она | затаба́нила | |||
| Оно | затаба́нило | |||
| Мы | затаба́ним | затаба́нили | ||
| Вы | затаба́ните | затаба́нили | затаба́ньте | |
| Они | затаба́нят | затаба́нили | ||
за — приставка,
табан — корень,
и — суффикс,
л — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | затаба́нить |
| Прич. действ. прош. | затаба́нивший |
| Дееприч. прош. | затаба́нязатаба́нивзатаба́нивши |