| Произношение | засрами́ли |
| Начальная форма | засрами́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Число | множественное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | засрамлю́ | засрами́л | |
| жен. р. | засрами́ла | |||
| Ты | муж. р. | засрами́шь | засрами́л | засрами́ |
| жен. р. | засрами́ла | |||
| Он | засрами́т | засрами́л | ||
| Она | засрами́ла | |||
| Оно | засрами́ло | |||
| Мы | засрами́м | засрами́ли | ||
| Вы | засрами́те | засрами́ли | засрами́те | |
| Они | засрамя́т | засрами́ли | ||
за — приставка,
срам — корень,
и — суффикс,
л — суффикс,
и — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | засрами́ть |
| Прич. страд. прош. | засрамле́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | засрамле́н |
| Прич. действ. прош. | засрами́вший |
| Дееприч. прош. | засрамя́засрами́взасрами́вши |