| Произношение | засканда́лил |
| Начальная форма | засканда́лить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | засканда́лю | засканда́лил | |
| жен. р. | засканда́лила | |||
| Ты | муж. р. | засканда́лишь | засканда́лил | засканда́ль |
| жен. р. | засканда́лила | |||
| Он | засканда́лит | засканда́лил | ||
| Она | засканда́лила | |||
| Оно | засканда́лило | |||
| Мы | засканда́лим | засканда́лили | ||
| Вы | засканда́лите | засканда́лили | засканда́льте | |
| Они | засканда́лят | засканда́лили | ||
за — приставка,
скандал — корень,
и — суффикс,
л — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | засканда́лить |
| Прич. действ. прош. | засканда́ливший |
| Дееприч. прош. | засканда́лязасканда́ливзасканда́ливши |