| Произношение | запра́зднуй |
| Начальная форма | запра́здновать |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | повелительное |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | совершенный |
| Число | единственное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | запра́здную | запра́здновал | |
| жен. р. | запра́здновала | |||
| Ты | муж. р. | запра́зднуешь | запра́здновал | запра́зднуй |
| жен. р. | запра́здновала | |||
| Он | запра́зднует | запра́здновал | ||
| Она | запра́здновала | |||
| Оно | запра́здновало | |||
| Мы | запра́зднуем | запра́здновали | ||
| Вы | запра́зднуете | запра́здновали | запра́зднуйте | |
| Они | запра́зднуют | запра́здновали | ||
за — приставка,
праздн — корень,
у — суффикс,
й — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | запра́здновать |
| Прич. действ. прош. | запра́здновавший |
| Дееприч. прош. | запра́здновавзапра́здновавши |