| Произношение | заподозрева́ло |
| Начальная форма | заподозрева́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | средний |
| Число | единственное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | заподозрева́ю | заподозрева́л | |
| жен. р. | заподозрева́ла | |||
| Ты | муж. р. | заподозрева́ешь | заподозрева́л | заподозрева́й |
| жен. р. | заподозрева́ла | |||
| Он | заподозрева́ет | заподозрева́л | ||
| Она | заподозрева́ла | |||
| Оно | заподозрева́ло | |||
| Мы | заподозрева́ем | заподозрева́ли | ||
| Вы | заподозрева́ете | заподозрева́ли | заподозрева́йте | |
| Они | заподозрева́ют | заподозрева́ли | ||
за — приставка,
подозр — корень,
ева — суффикс,
л — суффикс,
о — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | заподозрева́ть |
| Прич. страд. наст. | заподозрева́емый |
| Прич. кр. страд. наст. | заподозрева́ем |
| Прич. действ. прош. | заподозрева́вший |
| Прич. действ. наст. | заподозрева́ющий |
| Дееприч. наст. | заподозрева́я |