| Произношение | занаряди́ |
| Начальная форма | занаряди́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | повелительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | занаряжу́ | занаряди́л | |
| жен. р. | занаряди́ла | |||
| Ты | муж. р. | занаряди́шь | занаряди́л | занаряди́ |
| жен. р. | занаряди́ла | |||
| Он | занаряди́т | занаряди́л | ||
| Она | занаряди́ла | |||
| Оно | занаряди́ло | |||
| Мы | занаряди́м | занаряди́ли | ||
| Вы | занаряди́те | занаряди́ли | занаряди́те | |
| Они | занарядя́т | занаряди́ли | ||
за — приставка,
наряд — корень,
и — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | занаряди́ть |
| Прич. страд. прош. | занаря́же́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | занаря́же́н |
| Прич. действ. прош. | занаряди́вший |
| Дееприч. прош. | занарядя́занаряди́взанаряди́вши |