| Произношение | замура́вим |
| Начальная форма | замура́вить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | будущее |
| Лицо | 1-e лицо |
| Число | множественное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | замура́влю | замура́вил | |
| жен. р. | замура́вила | |||
| Ты | муж. р. | замура́вишь | замура́вил | замура́вь |
| жен. р. | замура́вила | |||
| Он | замура́вит | замура́вил | ||
| Она | замура́вила | |||
| Оно | замура́вило | |||
| Мы | замура́вим | замура́вили | ||
| Вы | замура́вите | замура́вили | замура́вьте | |
| Они | замура́вят | замура́вили | ||
за — приставка,
мурав — корень,
им — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | замура́вить |
| Прич. страд. прош. | замура́вленный |
| Прич. кр. страд. прош. | замура́влен |
| Прич. действ. прош. | замура́вивший |
| Дееприч. прош. | замура́вязамура́вивзамура́вивши |