| Произношение | замату́ет |
| Начальная форма | заматова́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | будущее |
| Лицо | 3-e лицо |
| Число | единственное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | замату́ю | заматова́л | |
| жен. р. | заматова́ла | |||
| Ты | муж. р. | замату́ешь | заматова́л | замату́й |
| жен. р. | заматова́ла | |||
| Он | замату́ет | заматова́л | ||
| Она | заматова́ла | |||
| Оно | заматова́ло | |||
| Мы | замату́ем | заматова́ли | ||
| Вы | замату́ете | заматова́ли | замату́йте | |
| Они | замату́ют | заматова́ли | ||
за — приставка,
мат — корень,
у — суффикс,
ет — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | заматова́ть |
| Прич. страд. прош. | замато́ванный |
| Прич. кр. страд. прош. | замато́ван |
| Прич. действ. прош. | заматова́вший |
| Дееприч. прош. | заматова́взаматова́вши |