| Произношение | закарусе́лил |
| Начальная форма | закарусе́лить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | закарусе́лю | закарусе́лил | |
| жен. р. | закарусе́лила | |||
| Ты | муж. р. | закарусе́лишь | закарусе́лил | закарусе́ль |
| жен. р. | закарусе́лила | |||
| Он | закарусе́лит | закарусе́лил | ||
| Она | закарусе́лила | |||
| Оно | закарусе́лило | |||
| Мы | закарусе́лим | закарусе́лили | ||
| Вы | закарусе́лите | закарусе́лили | закарусе́льте | |
| Они | закарусе́лят | закарусе́лили | ||
за — приставка,
карусел — корень,
и — суффикс,
л — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | закарусе́лить |
| Прич. страд. прош. | закарусе́ленный |
| Прич. кр. страд. прош. | закарусе́лен |
| Прич. действ. прош. | закарусе́ливший |
| Дееприч. прош. | закарусе́ливзакарусе́лившизакарусе́ля |