| Произношение | загра́била |
| Начальная форма | загра́бить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | женский |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | загра́блю | загра́бил | |
| жен. р. | загра́била | |||
| Ты | муж. р. | загра́бишь | загра́бил | загра́бь |
| жен. р. | загра́била | |||
| Он | загра́бит | загра́бил | ||
| Она | загра́била | |||
| Оно | загра́било | |||
| Мы | загра́бим | загра́били | ||
| Вы | загра́бите | загра́били | загра́бьте | |
| Они | загра́бят | загра́били | ||
за — приставка,
граб — корень,
и — суффикс,
л — суффикс,
а — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | загра́бить |
| Прич. страд. прош. | загра́бленный |
| Прич. кр. страд. прош. | загра́блен |
| Прич. действ. прош. | загра́бивший |
| Дееприч. прош. | загра́бязагра́бивзагра́бивши |